10 НАЧИНА, ПО КОИТО ТРАВМАТА ОТ ДЕТСТВОТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ В ОТНОШЕНИЯТА НИ КАТО ВЪЗРАСТНИ

  • 11/09/2022 09:33
  • |
  • 0 коментара
Докато детето расте и се развива, то гледа на своите родители и възпитатели като на примери за това как да взаимодейства със заобикалящия го свят. Ако те се държат по дисфункционален или нездравословен начин, има голяма вероятност детето да се научи да имитира същото нездравословно поведение, дори и това да е непреднамерено.
1

10 НАЧИНА, ПО КОИТО ТРАВМАТА ОТ ДЕТСТВОТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ В ОТНОШЕНИЯТА НИ КАТО ВЪЗРАСТНИ

КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ

  • Децата, преживели травма, понякога трудно установяват същите граници и поведение, които другите приемат за даденост.
  • Много хора с травма в детството по-късно поставят под въпрос моделите си на взаимоотношения, питайки се: "Това нормално ли е?".
  • Връщането към ранното детско развитие често хвърля светлина върху поведението ни в зряла възраст, по-специално върху нездравословните модели.
  • Децата, които са преживели травма и дисфункционални отношения в семейството си, често се борят да установят същите граници и поведение, които толкова много други хора сякаш приемат за даденост.

 

Докато детето расте и се развива, то гледа на своите родители и възпитатели като на примери за това как да взаимодейства със заобикалящия го свят. Ако те се държат по дисфункционален или нездравословен начин, има голяма вероятност детето да се научи да имитира същото нездравословно поведение, дори и това да е непреднамерено. "За много хора последиците от насилието се проявяват в дисфункционални междуличностни отношения в резултат на нарушаване на привързаността в ключови моменти от детското развитие." (Kvarnstrom, 2018)

 

Връщането към детството и юношеството обикновено хвърля известна светлина върху поведението на възрастните. Начините, по които нашите родители/възпитатели взаимодействат с нас, както и помежду си, оформят представата ни за света и околните. Това на свой ред ще повлияе на три основни структури: нашето самочувствие, начина, по който общуваме, и начина, по който формираме взаимоотношения. Ако не положим усилия да развием самосъзнанието си за собственото си поведение, обикновено ще повтаряме същите модели и в зряла възраст.

 

Следват 10 начина, по които травмата от детството се проявява в отношенията ни като възрастни:

  1. Страх от изоставяне. Децата, които са били пренебрегвани или изоставени, често се борят със страха от изоставяне дълго време в зряла възраст, дори и да не осъзнават тези страхове на съзнателно ниво. Макар че в основата на страха е, че партньорът в крайна сметка ще си тръгне, тези мисли често се проявяват в ежедневни ситуации, като например да се страхуват, когато партньорът излиза сам, или да не могат да се успокоят, ако партньорът напусне стаята по време на спор. Този страх често се проявява и като ревност, а в крайни случаи и като чувство за притежание.
  2. Раздразнителност или лесно раздразнение от страна на другите. Когато израстваме в среда, в която често ни критикуват или сме свидетели на това как другите биват критикувани, се научаваме, че това е естествен начин да изразим недоволството си във взаимоотношенията. Научаваме се, че нашите несъвършенства и странности са нетърпими, и проектираме тази нетърпимост върху партньорите си или другите около нас.
  3. Необходимост от повече лично пространство или време за себе си. Израстването в хаотична или непредсказуема среда създава много стрес и често оставя централната нервна система на децата в постоянно състояние на свръхнапрежение. След това те стават възрастни, които се нуждаят от много време за себе си, за да успокоят тези симптоми на тревожност, нервност и страх. Оставането вкъщи, където могат да контролират заобикалящата ги среда, е по-безопасно и им позволява да се отпуснат. В екстремни случаи някои възрастни дори имат черти или се вписват в критериите за социална тревожност или дори агорафобия.
  4. Неравностойни финансови и битови отговорности. Понякога това може да изглежда като нежелание изобщо да се разчита на партньора поради опасения, че се изпада в зависимост от друг човек. В други случаи то се изразява в поемане на пълната финансова и/или битова отговорност в партньорството или в пълно поемане на грижата за другия човек до степен, в която той да се възползва от това. Обратното - да се разчита прекалено много на партньора до степен, в която той да се грижи за вас - също е резултат от незадоволени потребности от детството.
  5. Установяване и оставане в една връзка много по-дълго от нейния „срок на годност“. Когато израстваме в нестабилна среда, с родители/възпитатели, които се борят с наркотична зависимост, психично заболяване или дори с болест или смърт, децата често развиват чувство за вина, което идва от желанието да прекратим една връзка, преди да сме успели да "поправим" другия човек. Да останем с някого, който не е подходящ за нас, понякога ни се струва по-безопасно, отколкото да останем сами.
  6. Постоянни спорове или караници или избягване на конфликти на всяка цена. Във всички взаимоотношения има конфликти, но децата, които са израснали в среда, в която родителите/възпитателите постоянно спорят, или които избягват всякакви конфликти, често не усвояват необходимите умения за продуктивно и здравословно общуване. Това включва здравословни и продуктивни начини за справяне с конфликти.
  7. Незнание как да се реагира след скарване. Както беше споменато по-горе, когато не се научим как да имаме продуктивно и здравословно управление на конфликтите, ние също така да не знаем как да поправим връзката след неизбежните конфликти, които се случват в партньорските отношения. Това може да изглежда като преструване, че не се е случило, незнание кога и как да се направи компромис по даден въпрос или пък просто мълчаливо отношение.
  8. Серийна моногамия. Това често се дължи на страхове, че ще бъдете наранени отново, че ще останете сами или дори на опити да докажете, че сте достойни за любовта и привързаността, които не сте получавали в детството. С всеки нов партньор идват нови надежди да потвърдите, че сте достойни за любовта и партньорството, които ви липсват.
  9. Притеснявате се да се обвържете, страхувате се от връзки или изобщо ги избягвате. Това се дължи на родители/възпитатели, които са били ненадеждни или са ви изоставили, което ви кара да не вярвате на тези, които твърдят, че се грижат за вас. Ако се страхувате, че другите ще ви наранят по начина, по който са го направили вашите родители/възпитатели, избягването на обвързване може да ви се струва по-безопасно, тъй като ви дава свободата да напуснете връзката, когато и ако е необходимо.
  10. Опитвате се да промените партньора си. Това е травматична реакция, която идва от убеждението, че трябва да направим най-доброто с това, което имаме, или дори от страха, че не можем да направим нищо по-добро. Децата са безсилни да променят това, което са техните родители/възпитатели, затова се научават да се опитват да се справят с това, което имат. Като възрастни този модел често се пренася и в партньорските ни отношения, като ни кара да желаем променим партньора си, за да успокоим собствените си страхове от взаимоотношенията. Ако успеем да "поправим" човека и да го направим по-добър партньор, можем по някакъв начин да докажем на себе си, че сме достойни и способни да имаме успешна връзка.

 

Могат ли тези модели на поведение да бъдат променени?

Много от моите клиенти задават този въпрос по време на първите ни няколко сесии заедно. Макар че саморефлексията е от съществено значение за всяка форма на израстване, терапията може да помогне в този процес, тъй като може да ви накара да си давате сметка за тези факти от детството, както и да ви помогне с чувствата, които се появяват по пътя. Много хора намират подкрепа по други начини, като водене на дневник, групова подкрепа, духовност и други форми на подкрепа и саморефлексия. Извършването на работата по отвикване от дисфункционалното поведение е от съществено значение за междуличностното израстване.

ЗАЩОТО ОТГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СА ДОСТЪПНИ!

  Ние сме тук, за да ти помогнем!

Адрес

България, София,
ул. "Зайчар" № 159-161

Телефони

   +359 887441079

   +359 886193451

© 2020 - 2022 Всички права запазени