ДЕТСКАТА ТРАВМА И ВЛИЯНИЕТО Й В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ

  • 28/09/2021 19:41
  • |
  • 0 коментара
Когато заговорим за детството у всеки възниква представа за невинност, чистота, радост, оптимизъм и т.н. Свикнали сме да гледаме на детството като време на сигурност – децата са защитени и обичани от своето семейство. При тези обстоятелства е налице солидна основа за изграждане на стабилни и задоволителни отношения по-късно в живота. Това е, така да се каже, идеалният сценарий. Но..
1

Реалността на много детски преживявания и последствията от това е в остър контраст с тази идеализирана представа. Детските травми могат да бъдат от най-различно естество – физическо или сексуално насилие, детето да стане свидетел на травматично събитие или насилие в семейството, тормоз, тежко заболяване, което да е повод за хоспитализация или операция, екстремни обществени катаклизми, природни бедствия и мн. др. Нерядко възрастните не са в състояние да преработят подобни житейски кризи, какво остава за неукрепналата детска психика, лишена от социален и личностен опит. Децата се опитват да разберат ролята на тези събития в живота им със скромния арсенал знания за света, с който разполагат. Те не са в състояние да филтрират и преработят информацията през призмата на образование, социален опит, житейска мъдрост. Затова често се случва да обвиняват себе си, защото просто им липсва друга отправна точка за обяснение на причините за тези събития.

ЕФЕКТИ НА ТРАВМАТА ВЪРХУ УСЕЩАНЕТО ЗА СТАБИЛНОСТ, ВИНА И СРАМ

Травмите от детството подкопават стабилността и самочувствието на детето и влошават оценката за собствената му стойност. Тази тенденция може да се запази и в зряла възраст, когато ще се прояви в чувство на срам и/ или вина, усещане за отделеност от другите, пряко свързана с неспособността да се свържеш с Другия, проблем с контрола на емоциите, повишена тревожност, депресия, гняв. Ако детето е било малтретирано от човек, който по презумпция трябва да се грижи за него (за нуждите на текста ще обозначим този човек като „майката“, макар че не е задължително именно тя да е в тази роля), това може да обуслови начина, по който детето ще формира привързаности по-късно в живота. Пречупването на чувството за идентичност у детето по-късно отнема години, за да бъдат сглобени счупените парчета и да бъде върнато доверието.

ПРОБЛЕМИ НА ПРИВЪРЗАНОСТТА ПРИ ВЪЗРАСТНИ

Когато едно дете е било подложено на някакъв вид насилие, в т.ч. вербално, то, с голяма доза вероятност ще изпитва редица затруднения в живота си, касаещи установяването на отношения на привързаност. Тези затруднения могат да имат следните прояви:

Отказ или избягване на отношения на привързаност. Тази форма е характерна, когато „майката“ пренебрегва или неглижира нуждите на детето. Така по-късно то с голяма вероятност ще предпочете да бъде свръхнезависимо, предпазвайки се от травмата на отхвърлянето.

Страх от установяване на трайна привързаност – когато едно дете е било малтретирано и пренебрегвано, естествено се появява страх от интимност и близки отношения. В зряла възраст такъв човек ще бъде особено недоверчив и в близкия и интимния си кръг ще се страхува да споделя случващото се в неговия вътрешния си свят, поради което ще изглежда отчужден и индиферентен към партньора си.

Тревожна привързаност – при нея човекът ще бъде като залепен за партньора си и/или ще иска непрестанно препотвърждаване на отношенията. Подобна привързаност се характеризира с перманентното отсъствие на стопроцентова сигурност във връзката, заради непоследователните в миналото родители, които са развили съмнения у детето за тяхното място в живота му.

ЕФЕКТИ НА ДЕТСКАТА ТРАВМА ВЪВ ВРЕМЕТО

Какви ще бъдат дълготрайните ефекти от детската травма е трудно да се предвиди, заради множеството фактори, които участват в изграждането на Аз-а. Ако едно дете попадне в дом за деца, лишени от родителски грижи, то ще изгради собствени механизми за справяне, чрез които ще е в състояние да осигури ежедневното си съществуване в името на това да оцелее. В резултат наблюдаваме остра чувствителност към всяко взаимодействие с другите, наред с тревога за тяхното настроение поради страх да не ги разгневят. Адаптацията на такива деца преминава през задържане на собствените им емоции, маскирайки страха, гнева, тъгата и пр. Редица проучвания показват пряка и непосредствена връзка между преживяването на травма в детството и високорисково поведение, включващо тютюнопушене, рискови сексуални практики и др., както е открита и връзка с по-чести прояви на хронични заболявания като сърдечносъдови проблеми и рак. Преживените в детството стрес и тревожност могат да са причина и за различна физическа симптоматика, както и емоционални проблеми през целия живот, тъй като в детството не е положена здрава основа, върху която да се изгради съответно стабилна личност.

Днес много терапевтични модалности, както и психоанализата имат добре разработени техники и подходи за преодоляване на негативните последствия от травматично детство.

Свържете се с нас на +359886193451 или ни оставете съобщение чрез формата за контакт.

ОТГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СА ДОСТЪПНИ!

  Ние сме тук, за да ти помогнем!

Адрес

България, София,
ул. "Зайчар" № 160

Телефони

   +359 885785222

   +359 882499882

   +359 886193451

© 2020 - 2021 Всички права запазени