ТРАВМАТА НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ

  • 02/05/2022 09:55
  • |
  • 0 коментара
Може да е обяснение. Но не е позволение да наранявате другите. Травма е всяко преживяване, което надвишава способността ни да се справяме и подкопава чувството ни за сигурност. Травмата може да ни донесе безсилие и безнадеждност по отношение на способността ни да се защитим. Тя може да ни лиши от вярата в способността ни да се излекуваме, да се доверяваме, да живеем и да обичаме, както някога, преди да се случи травматичното преживяване.
1

ТРАВМАТА НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ

Може да е обяснение. Но не е позволение да наранявате другите


Травма е всяко преживяване, което надвишава способността ни да се справяме и подкопава чувството ни за сигурност. Травмата може да ни донесе безсилие и безнадеждност по отношение на способността ни да се защитим. Тя може да ни лиши от вярата в способността ни да се излекуваме, да се доверяваме, да живеем и да обичаме, както някога, преди да се случи травматичното преживяване.

 

Преживяването на травма може да доведе до свързани с травмата разстройства, като посттравматично стресово разстройство или ПТСР. Травмата може да бъде колективна (преживяна от група хора) или индивидуална (преживяна от един човек). Тя може да бъде епизодична (случваща се често), изолирана (случваща се веднъж) или хронична (нестихваща). Тя може дори да бъде чужда (например чрез емпатично участие в травмата на други хора).

 

Но не всеки, който е преживял травма, получава разстройство, свързано с травмата. Всъщност някои изследвания сочат, че повече от половината от хората, преживели травма, се адаптират положително и израстват след преживяното бедствие - явление, наречено посттравматично израстване (или ПТР).

 

Нещо повече, според много проучвания огромното мнозинство от нас (над 70 %, според проучване, проведено сред близо 70 000 души в 24 държави) са били изложени на поне една голяма травма (сблъсък със смърт или тежко нараняване, неочаквана загуба на близък човек, грабеж, животозастрашаваща автомобилна катастрофа, животозастрашаващо заболяване или нараняване) през живота си. И все пак разпространението на посттравматичното стресово разстройство в световен мащаб е само малка част от това - най-много 20 % от хората, според някои изследвания; макар че според някои проучвания то е по-малко от 4 %. Както твърди психологът Джордж Бонано, най-често срещаната реакция на травмата всъщност е устойчивостта.

Следователно травмата не е извинение за продължаване на вредите и страданията, нито пък разрешение за причиняване на емоционална или физическа болка на другите. Травмата може да помогне да се обясни защо някой е подготвен да мисли, чувства, държи се или реагира по определен начин или в определен контекст. Но преживяната травма в никакъв случай не е оправдание за вредно поведение - и никаква травма не освобождава травмирания човек от отговорност, ако и когато нарани другите.

Разгледайте следните примери за хора, които "използват" травмата си по такъв начин:

 

  • Възрастна жена се опитва да се отърве от вината за изневярата на съсипания си партньор, като заявява, че е била подложена на сексуално насилие в колежа и че това я кара да не иска да се сближава с нито един човек.
  • Възрастен мъж твърди, че не може да бъде държан отговорен за емоционално насилие и манипулиране на жени, защото насилието, което е понесъл в детството, го е научило да се отнася с жените по такъв отвратителен начин.
  • Човек, попаднал в мрежата на собствените си лъжи, се опитва да отклони вниманието от предателството и вредата, които лъжите му са причинили, като представя себе си като непоправимо сломен от травма и следователно невинно неспособен да предвиди негативните резултати от лъжите си.
  • Лице, обвинено в неправомерни действия, твърди, че се чувства предизвикано от травми от миналото всеки път, когато се сблъска с действията си, за да избегне поемането на отговорност за това, което е направило.

Всички тези лица може наистина да са били исторически ощетени - много от тях до степен да се чувстват унищожени от това, което им е било причинено. Но това не оправдава техните действия, водещи до унищожение, предателство, използване на неоправдана физическа сила, възползване или емоционално тероризиране на другите.

 

Използването на травмата като оправдание за вредно поведение означава не само да се избегне отговорността за действията, но и да се попречи на изцелението и израстването от травмата, като се придържаме към идентичността на жертва.

 

Нещо повече, преживяната травма не предразполага автоматично към травмиране на другите. Сред лицата, диагностицирани с посттравматично стресово разстройство, разпространението на насилието варира от 5% до приблизително 12%, по-високо ( около 35%), ако има и злоупотреба с вещества. Огромното мнозинство от лицата, отговарящи на диагностичните критерии за свързани с травмата стресови разстройства, не нанасят активна вреда на другите дори когато се борят със зависимост от алкохол или наркотици. Поради това е безопасно да се предположи, че при повечето лица, които са преживели травма, но не развиват разстройство, свързано със стреса, рискът от причиняване на вреда е също толкова нисък (ако не и дори по-малък).

 

Нищо от това не означава, че излекуването от травмата е лесен и прост процес за всички. Не се отрича и съвсем реалното и вредно въздействие на травмата върху способността ни да регулираме емоциите си, да преценяваме точно ситуациите, да се свързваме и сближаваме с другите или да поддържаме положителни убеждения за света, за себе си и за присъщата на човечеството доброта.

 

Но трябва да държим хората отговорни за действията им, а не да оправдаваме вредното поведение с това, че виновната страна е преживяла травма в миналото. Тези от нас, които са преживели травма, са длъжни да поемат отговорност за поведението си пред себе си и пред другите. Само по този начин можем да формираме пространство, където страданието, което сме преживели от ръцете на други хора, да спре да се разпространява и мутира.

Можем да изпитваме състрадание към себе си, към това, което сме преживели, и също така да проявяваме необходимия самоконтрол, за да се въздържаме от поддържане на болката, която самите ние сме изпитали от другите. Можем да постигнем това чрез стратегии за саморегулиране - от дълбоко дишане и медитация до интензивни физически упражнения, разговор с доверен приятел или терапевт, експресивно писане или създаване на изкуство, отстраняване от отключващата ситуация, ограничаване на приема на вещества, променящи съзнанието, и превръщане в приоритет на добрия сън.

 

Можем да направим това и като се включим в терапии, които доказано подпомагат възстановяването от травма.

 

Но не можем да се придвижим напред и да се излекуваме, ако продължаваме да се крием зад щита на жертвената поза - или, в най-лошия случай, да използваме тази жертва като оръжие, за да нараняваме другите също толкова лошо или по-лошо, отколкото самите ние сме били наранени.

 

По материал на psychologytoday.com.

ЗАЩОТО ОТГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СА ДОСТЪПНИ!

  Ние сме тук, за да ти помогнем!

Адрес

България, София,
ул. "Зайчар" № 159-161

Телефони

   +359 887441079

   +359 886193451

© 2020 - 2022 Всички права запазени