ЗАВИСИМОСТ И ЗАВИСИМО ПОВЕДЕНИЕ

  • 31/10/2021 20:42
  • |
  • 0 коментара
Зависимостта в психологията е доста широко понятие. Тя включва явления, които на пръв поглед са далеч едно от друго. Но въпреки това всички тези явления имат единен механизъм на формиране.
1

ЗАВИСИМОСТ И ЗАВИСИМО ПОВЕДЕНИЕ

Зависимостта в психологията е доста широко понятие. Тя включва явления, които на пръв поглед са далеч едно от друго. Но въпреки това всички тези явления имат единен механизъм на формиране.

 

Пристрастяващото поведение е форма на неадекватно или саморазрушително поведение, при което човек се стреми да се скрие от заобикалящата действителност, като фокусира вниманието си върху някакъв вид дейност или променя собственото си психо-емоционално състояние чрез използване на различни вещества. С времето това става водещ механизъм и в резултат пристрастеността започва да диктува интересите на личността, като подчинява целия ѝ живот.

Зависимостта може да бъде от психоактивни вещества (ПАВ) или поведенческа.

ПАВ: алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, медикаменти и др.

Поведенческа: хазарт, интернет, пазаруване, работохолизъм, преяждане, любовна зависимост, сексохолизъм, фанатизъм и др.

Тесните специалисти в областта на зависимостите казват, че се намираме в точка на бифоркация – зависимостите днес приемат най-разнообразни форми и проявления и в най-честия случай е налице комбинация от няколко – докато играе на някаква игра в нета вече няколко часа, зависимият пуши марихуана и пие алкохол… Справянето със зависимостите е грижа на цялото общество.

ЦЕЛ НА ПРИСТРАСТЯВАЩОТО ПОВЕДЕНИЕ

   В основата на пристрастяването стои желанието да бъде променено състоянието на съзнанието. Така човек за известно време забравя за нерешените проблеми, изискванията на обществото и много други неща, които го потискат. Дълбоките, лични причини, поради които човек прибягва до тези състояния, могат да бъдат различни, така че често е трудно да се забележи кога този процес започва да излиза извън контрол и да прави живота на човека подчинен на желанието да „избяга“.

ЗАЩО СА НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНЕНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО?

Променените състояния на съзнанието могат да бъдат предизвикани по различни начини. И може да бъде трудно да се улови моментът, когато това вече е социално неприемливо.

Така че страстта към религията, медитационни практики или спорт може неусетно да прерасне във фанатизъм и да се превърне в пристрастяване.

Кои могат да бъдат причините, поради които човек да пожелае промяна с състоянието на съзнанието си?

ПРОМЕНЕНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО В ИМЕТО НА ОПОЗНАВАНЕТО НА СЕБЕ СИ И СВЕТА

Не всеки, който търси себепознание, може да бъде обвинен в криене от проблемите си. Той се оттегля в себе си, за да си почине от суматохата, да натрупа сила и да се научи да взаимодейства по-ефективно със света и може би да разбере как да научи на това другите. Такива хора ще търсят промяна най-често не в алкохол или в тежки наркотици, а по-скоро в религията, в духовните практики, във философията. Това може да се нарече продуктивно използване на промяна в състоянието на съзнанието, което не води до пристрастяване.

Такива хора обикновено имат необходимото ниво на отговорност и саморефлексия, което ги предпазва от изпадане в зависимост. Освен това те използват променени състояния на съзнанието именно за увеличаване на способността за саморефлексия.

Ако духовните практики, медитации и религиозни вярвания на човек започнат да бъдат обсебващи, развиващи се във фанатизъм, тогава целта на индивида не е да разбере по-добре света и да се научи как да взаимодейства с него по-ефективно, а най-вероятно цели състояние, в което успява да „напусне“ света и съществуващите в него проблеми. Това е опасен път, който може да доведе до сериозни психотични разстройства, симптомите на които могат да бъдат халюцинации и психоза. Затова е важно човек да е наясно защо прибягва до тези методи: за да забрави за съществуването на проблеми; с цел прехвърляне на отговорността към по-мощни субекти; или за да опознае вътрешния си свят и да разбере какво търси за себе си.

НАМИРАНЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕ

Има хора, особено креативни личности, които оправдават пристрастяването си към променените състояния на съзнанието чрез употребата на наркотици, търсейки вдъхновение за творчески действия.

Това може да се нарече гранична версия на прибягване до променени състояния на съзнанието, тъй като такива хора, от една страна, се крият от реалния свят, а от друга, се опитват да изолират някои от неговите характеристики, за да ги опишат в своите произведения и творения.

Някои наркотични вещества (най-често те са халюциногени) позволяват на човек да „отвори вратата“ към несъзнаваното.

На пръв поглед изглежда, че за креативен човек леките наркотици могат да бъдат полезни. Но практиката показва, че този път може да доведе до пристрастяване. В края на краищата тялото, свикнало да приема вещества отвън, престава да произвежда необходимите химични елементи, сякаш започва да го мързи да произвежда необходимите невротрансмитери. Това води до невъзможност да се твори без влиянието на веществото.


Трябва да кажем, че този вид „запознаване“ с вашето несъзнавано е „нечестно“ по отношение на тялото и мозъка в частност. Този метод е с временен, с краткотраен характер на „просветление“ - само докато лекарството е активно.

Много креативни хора са сложили край на живота си преждевременно поради употребата на наркотици.

Всички тези състояния могат да бъдат постигнати с помощта на специални психологически техники или духовни практики, но този път е по-дълъг и трънлив. Но всичко придобито по този път ще остане завинаги при тези, които са избрали пътя на саморазвитието. И тогава тези умения могат да се използват във всеки момент от живота.

ИЗБЯГВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ

Когато приспиваме съзнанието си за проблемите.

Този вид бягство от реалността най-често води до пристрастяване. Човек, който прибягва до този метод, не е свикнал да решава проблемите сам, носейки отговорност за действията си. Усещането на такива хора е, че светът непрекъснато го натоварва със своите изисквания, които той не е в състояние да изпълни. Когато нивото на изискванията стане непоносимо, той няма друг избор, освен да изпадне в състояние, в което проблеми и изисквания не съществуват. Тук на помощ му идват алкохолът, наркотици, компютърните игри, казиното, пазаруването, храната или друг човек (любовна зависимост).

Последното може да изглежда странно - може ли такова светло чувство като любовта да се постави наравно с алкохола и наркотиците. Любовта - не, но влюбването - да. Но влюбването не само по себе си, а в неговата патологична форма. Факт е, че по време на влюбването човек изпитва еуфория и чувство на блаженство, като е близо до обекта на своите чувства. Тази еуфория отминава с времето и нормално започва изграждане на взаимоотношения, което изисква отговорност и от двете страни. Когато влюбването (и в частност сексуалните контакти) са лишени от последваща отговорност, може да става въпрос за зависимо поведение.

След като еуфорията от влюбването отшуми, зависимите губят интерес към партньора си и тръгват да търсят нова еуфория. И след това едно и също нещо се повтаря отново и отново.

Подобно чувство на еуфория изпитват и т.нар. шопинг маниаци. Пазаруването също им помага да се откъснат от проблемите на този свят за известно време и да се потопят в естетиката на пазаруването.

Алкохолната и наркозависимост са сред най-тежките форми на пристрастяване, които освен че променят физиологичното функциониране на тялото и психологически обвързват човека, който ги използва.

ПРИСТРАСТЯВАНЕ И ФИЗИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

Процесът на възникване на химическа зависимост

Всяко ПАВ имитира хормони и невротрансмитери, които тялото ни произвежда от различни жлези и други органи. И нашите нервни клетки (неврони) ги възприемат, мислейки, че това е продукт на дейността на тялото.

Всеки хормон и невротрансмитер, възприеман от неврон, предизвиква определен вид възбуждане в него под формата на електрически импулс, предаван на други неврони. Това се отразява в нас под формата на определено психо-емоционално състояние, под въздействието на което можем да почувстваме порив за активност, чувство на релаксация, мечтателност, замисленост, блаженство, сексуална възбуда или нещо друго.

За всеки тип невротрансмитер невроните имат свой собствен тип възприемащи рецептори. Пасват си като ключ и ключалка. Наркотичните вещества заблуждават тези рецептори и се възприемат като произведени от тялото. ПАВ имитират истински, оригинални невротрансмитери, действащи като шперц за рецепторите. В същото време количеството на това вещество, което прониква в нервната клетка, се регулира не от хомеостазата, а от желанията на човека, който ги използва, което лесно може да доведе до предозиране.

След определено време на употреба тялото свиква с новия ред и спира да синтезира собствените си невротрансмитери. То се „заблуждава“, мислейки, че пести вътрешна енергия, но всъщност изпада във все по-силна зависимост от външен фактор.

Ако зависимостта вече е налице, тогава прекратяването на употребата на ПАВ води до т. нар. симптоми на отнемане (абстиненция).

Симптоми на отнемане при зависимост от ПАВ

Синдромът на отнемане при зависимост от ПАВ е най-тежък, тъй като тялото трябва да се преструктурира на физиологично ниво и да се справи с липсата на невротрансмитери. Поради хормоналните промени се променя психоемоционалното състояние на индивида. Това може да се прояви като депресия, усещане за липса на смисъл, агресия, страх или тревожност. Могат да се появят и чувства на слабост, главоболие и болки в други части на тялото, в зависимост от вида ПАВ и продължителността на употребата му.

За да спре тези непоносими усещания, човек изпитва огромна нужда да набави на тялото си съответната субстанция.

В момент на абстиненция човек губи всякаква критичност. Той започва да се ръководи от желанието да получи желаната доза ПАВ, за да облекчи състоянието си, докато в ранните етапи на прием на ПАВ употребата му е целяла единствено получаване на удоволствие.

Симптоми на отнемане при психологическа зависимост

Психологически зависимости, като шопингмания, хазарт, преяждане, влюбване и др. химическо преструктуриране не се случва. Човек просто намира начин да се скрие от неприятните усещания, присъстващи в живота му.

Изборът на начин за бягство от реалността може да се случи по различни начини. Много зависи от средата, възпитанието и културата, в която израства човек.

Ако човек не открие здравословен начин за справяне с ежедневните предизвикателства, тогава, подобно на зависимостта от ПАВ, могат да се появят депресията, страхът, тревожността, раздразнителността или агресията.

Това идва от факта, че човек постоянно избягва да решава проблемите си и свиква, че не знае как да постъпва по друг начин. Той просто няма необходимото умение, което да му помогне да има отговорно отношение към живота си и да решава проблемите своевременно.

С годините броят на проблемите нараства и постоянно променящият се живот поставя все повече и повече изисквания. В края на краищата, както се казва: „Дори за да останете на място, трябва постоянно да се движите напред.“

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ПРИСТРАСТЯВАНЕ

Както бе споменато по-горе, появата на пристрастяване е свързана с желанието за скриване от реалността, а то е свързано с проблеми в способността за поемане на отговорност за живота си и за състоянието на нещата в него.

Откъде идва тази неспособност за поемане на отговорност?

И тя, както много други лични качества, идва от детството. От този стил на поведение и реакция на различни стимули, които са били обичайни за периода на детството и са били пренесени в зряла възраст.

Съзрявайки, човек навлиза в големия свят без умения за самомотивация, не може да проследи и разбере своите чувства и емоции и като цяло не знае какво иска да постигне и на какво да посвети живота си.

Такъв човек просто ще се движи по течението, без да полага специални усилия, за да промени хода на живота си. Той ще обвинява за неуспехите си други хора, правителството, икономиката, олигарсите, дошлите гастарбайтери и други, които, както той подсъзнателно мисли, се справят по-добре от него.

Зависимият ще има вътрешно усещане, че някой му дължи нещо. Че тези, които постигат нещо, сякаш вземат ползите лично от него.

Нека се опитаме да разберем откъде пристрастените хора получават такова отношение към света.

Както казахме по-горе, всичко идва от детството. И истинското негодувание се крие много по-дълбоко, отколкото изглежда на повърхността. И всъщност е адресирано не към друг, а към родителите.

Родителите на такъв човек обикновено не са му давали любов. Те са го хвалели рядко и не са обръщали внимание на нещата, които прави добре. В същото време те често са го критикували, посочвайки само грешките му. Такова дете неизбежно има впечатлението, че като цяло се справя зле.

Всичко това формира у детето ниско самочувствие и неувереност. То престава да вярва, че може да направи нещо добре. И заключава, че дори не бива дори да се опитва да подреди живота си по положителен начин. Вместо това намира убежище в промененото състояние на съзнанието, което алкохолът, наркотиците, компютърните игри или други видове психологическа зависимост му помагат да постигне.

В резултат на неувереността и несигурността в себе си нивото на тревожност на зависимия е много високо, поради което се формират страхове и фобии.

Страховете и фобиите подтикват зависимия да употребява наркотика все повече и повече. И в един момент за него става невъзможно да излезе от този порочен кръг. Имунната система отслабва, а волята вече почти отсъства.

Възниква въпросът има ли изход от това състояние?

КАК СЕ ЛЕКУВА ЗАВИСИМОСТТА?

Хората със зависимости обикновено растат в семейства, където родителите или други възрастни са имали подобен проблем (забелязан или не). Децата просто копират поведението на хората, които са авторитет за тях. Те не могат да бъдат критични към хора, от които зависят изцяло, дори и ако тези хора единствено му се му се карат и всячески деморализират. Детето няма избор. За да оцелее, то трябва да се адаптира към средата на съществуване.

В резултат на това с възрастта то започва да страда, чувството за малоценност го поглъща отвътре навън и детето не е в състояние да се справи с тази ситуация.

Лечението е психотерапевтично и, ако е необходимо, медикаментозно. Първото нещо, с което трябва да се справи зависимият, е да преживее синдрома на отнемане, свързан с прекратяването на приема на наркотично вещество в тялото. Има различни медицински техники за отстраняване на ПАВ, но това е сфера на медицинската дейност.

ЛЕЧЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ

Рехабилитация, социализация

След като ПАВ вече не е в кръвообращението, следва период на рехабилитация, чиято цел е да се възстанови способността на тялото да се справя без субстанцията и да започне самостоятелно да произвежда необходимите невротрансмитери. Но това е само соматичният компонент на лечението. Задължително се лекува и психиката. И този процес е по-трудоемък и от съществена важност. Ако излекуваме тялото с помощта на лекарства, тогава няма гаранция, че човек няма да започне отново да приема ПАВ, за да се скрие от реалността, с която не е изградил връзка през целия си живот.

Задачата на психотерапевта е да научи пациента да вижда корените на проблемите си, да може да поема отговорност, да изгражда отношения с други хора. Най-просто казано, такъв човек трябва да бъде социализиран и научен да спазва и уважава своите и чужди психологически граници.

Това изисква доста задълбочено и многостранно изследване на психиката.

На човек трябва да се даде ново разбиране за света, да се покаже, че може да намери своето място в него.

Зависимият има много предубеждения, нагласи и забрани, които не може да критикува, като: авторитета на родителите и техния подход към живота, убеждението, че който има много пари носи зло, различни сексуални забрани, религиозни нагласи, убеждението, че да си гневен е лошо и т.н.

Психотерапевтът трябва да открие и изолира такива нагласи на пациента и да бъдат обект на задълбочено изследване, за да се разберете каква функция са изпълнявали, от какво са го защитавали, какви качества на характера са засилили.

Основното в психотерапевтичната работа ще бъде обучението на клиента на методите за телесна и психологическа саморегулация и размисъл, така че да започне да разбира вътрешните си процеси и те да спрат да го плашат.

 

Пристрастяване през призмата на семейството

Желанието на близките не е достатъчно за преодоляване на зависимостта. Освен това семейната система е тази, която често държи индивида в състояние на зависимост. Ако пациентът излезе от зависимост, целият семеен механизъм трябва да е готов за сериозни промени, за които членовете на семейството невинаги са готови. Промените в семейния ред водят до необходимостта от промяна на обичайните начини на взаимодействие между членовете, които по правило не се приемат много добре.

Обикновено близките смятат, че зависимият е пристрастен единствено поради собствената си слабост и неорганизираност на вътрешния свят и не признават мисълта, че е такъв, защото е живял и е отгледан в това конкретно семейство и че проблемът със зависимостта на един от членовете им е проблем, създаден от съвместните им усилия.

Ето защо мотивационният аспект на лечението е много важен. Зависимият трябва да има редица дълбоко лични причини да се отърве от зависимостта.

Ако той няма такива причини, тогава е необходимо да се работи върху това и да бъдат намерени.

В практиката на лечение на зависимости често се случва човек, който е бил лекуван в клиника и успешно се е справил с проблема си, завръщайки се у дома, отново започва да прибегне до саморазрушителни навици, тъй като се оказва в тези условия, поради които е прибягал до бягство от реалността, довело до пристрастяване.

В такива случаи психотерапевтичното лечение трябва да включва промяна на отношенията на индивида със семейството и изграждане на неговата независимост от него. Ако успее в тази област на лечение, има голям шанс човекът никога да не се върне към зависимостта си.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пристрастяването е сложно явление, което има много нива и произхожда от най-дълбоките слоеве на психиката. И за да се спаси човек от това заболяване, трябва да се предприеме цялостен подход, което е дълъг процес.

Винаги съществува риск човек да иска да прекъсне лечението, тъй като не всеки има достатъчно ресурс, за да извърви целия път от началото до края.

Вероятността за благоприятен изход при лечението на пристрастяването е много по-висока, когато самият човек е взел решение да се бори с това заболяване. Много зависи и от продължителността на състоянието и психологическите причини за възникването му.

От огромно значение е наличието на човек, който помага на страдащия да се справи със зависимостта чрез вяра в собствените му сили и в собствената му способност да се справи. Тези фактори винаги се четат много добре от хората, които са помолили за помощ. Ето защо важна роля играят личните качества на терапевта, оказващ помощ при лечението на зависимост.

Феноменът на пристрастяването има много аспекти. Много от тях останаха незасегнати в тази статия. Но се надяваме, че тя успя да обогати разбирането ви този проблем, а може би привлече нечие внимание.

На финала трябва да кажем, че зависимостта е заболяване, което подлежи на лечение. Стигмата, която съществува в обществото, е време да отстъпи място на научно доказаните факти и да спрем да гледаме на зависимостта през призмата на морала, защото това е все едно да сочим с пръст болните от диабет напр. и да ги осъждаме за тяхното състояние.

Имате нужда от помощ? Обадете се на      +359 886193451  |   +359 882499882  | +359 885785222.

ОТГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СА ДОСТЪПНИ!

  Ние сме тук, за да ти помогнем!

Адрес

България, София,
ул. "Зайчар" № 159-161

Телефони

   +359 885785222

   +359 882499882

   +359 886193451

© 2020 - 2021 Всички права запазени