СЕМЕЙСТВОТО

КАКВО Е ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО?

Приятно ли ви е да живеете в своето семейство? Този въпрос не е хрумвал на повечето семейства. Те приемат съвместния живот като даденост. Ако няма криза, всеки допуска, че останалите членове са доволни. Може би много от хората просто не се осмеляват да си задават този въпрос. Смятат, че за добро или за зло те са твърдо в семейството и нямат представа по какъв начин могат да се променят нещата.

         Смятате ли, че живеете с приятели, с хора, които обичате и на които се доверявате, които също ви обичат и ви се доверяват?

         Този въпрос обикновено озадачава и води до един и същ отговор: „Да, не съм си мислил за това; това просто е моето семейство!“ – сякаш членовете на семейството не са хора в истинския смисъл на думата!

         А дали е забавно и вълнуващо човек да е член на вашето семейство?

         Вярно е, че има и семейства, за чиито членове домът е едно от най-интересните и благодатни места, на които могат да се намират. Много хора обаче година подир година живеят в семейства, които са заплаха, товар или досада.

Ако вашият отговор на тези въпроса е положителен, вие живеете в така нареченото грижовно семейство. Ако отговорът ви е „не“ или „не много често“, то вие вероятно живеете в семейство, в което, има някакви притеснения. Това не означава, че семейството ви е лошо.Това означава само, че хората в него не са особено щастливи и не са намерили начин открито да се обичат и да се ценят.Тези семейства са проблемни или много проблемни семейства.

Из „Новото човекотворчество“

СОБСТВЕНА СТОЙНОСТ

Всеки човек има представа за собствената си цена, независимо дали се оценява положително или отрицателно.
Положителна или отрицателна е оценката за собствената ми личност в този момент и доколко съм личност?
Чувството за собствено достойнство е способността на човек да се цени и да се отнася към себе си с уважение, любов и реализъм. Всеки, който е обичан, е способен да се промени. Телата ни не правят изключение. През годините, в които се срещах със семейства от всички икономически и социални равнища, стигнах до убеждението, че решителният фактор за онова, което става вътре в хората е тяхното чувство за собствена стойност.
Цялостност, частичност, отговорност, състрадание, обич и компетентност – всичко това се излъчва с лекота от хора, които имат високо чувство за собствена стойност. Ние изпитваме усещането, че сме от значение, че светът е по-добро място именно заради нашето присъствие. Имаме вярата в собствените си качества. Можем да се обръщаме към другите за помощ, но въпреки това смятаме, че съумяваме сами да вземаме решения и в крайна сметка черпим от собствените си сили. Като ценим себе си, ние сме способни да ценим и уважаваме другите, внушаваме доверие и надежда. Нашата интелигентност ръководи постъпките ни. Приемаме всичко в себе си като човешко.
Когато хората смятат, че не струват много, те очакват да бъдат лъгани, тъпкани и недооценявани от другите. Това им открива възможността да се превърнат в жертва. Като очакват най-лошото, тези хора го предизвикват да им се случи и обикновено то се случва. За да се защитят, те се крият зад стена от недоверие и потъват в ужасното чувство на самота и изолираност. Като се отделят по този начин от останалите хора, те стават апатични, безразлични към себе си и към околните. Трудно им е да виждат, да чуват или да мислят ясно, затова са склонни да и те да тъпчат и да недооценяват другите. Хората, които изпитват това, издигат гигантски психологически стени, за да се крият зад тях, а после в своя защита отричат, че правят това.
Страхът е естествена последица от недоверието и изолираността. Страхът ни сковава и заслепява, той ни пречи да рискуваме и да търсим нови начини да решаваме проблемите си.

ОБЩУВАТЕ: ГОВОРЕНЕ И СЛУШАНЕ

Виждам общуването като огромен чадър, който покрива всичко, ставащо между човешките същества, и му влияе. Щом човешкото същество се появи на Земята, общуването става най - големият единичен фактор, определящ какъв тип отношения ще създаде човека с останалите хора и какво се случва, с всеки на този свят. Как успяваме да оцелеем, как създаваме близост, колко продуктивни сме, как се осмеляваме, как се свързваме със собствената си божественост – всичко това зависи в голяма степен от нашето умение да общуваме.

Общуването има много страни. То е средство, с което двама души измерват стойността си. То покрива целия обсег от пътища, по които хората непрекъснато разменят информация: включва информацията, която хората предават и приемат; включва начините за използването на информацията и осмислянето на тази информация от страна на хората.

Всеки вид общуване е умение, което се придобива. Всяко родило се на белия свят дете се появява като суров материал: без да осъзнава себе си, без опит от взаимодействия с други хора, без опит от отношения със света. Невръстните деца научават всичко това чрез общуването с хората, които се грижат за тях от момента на раждането им.

Достигайки петгодишна възраст, ние вече сме имали милион преживявания от споделено общуване. На тази възраст вече имаме развити представи как виждаме себе си, какво може да очакваме от другите и какво ни изглежда възможно или невъзможно, на този свят. И ако някаква сила не промени тези наши заключения, то наученото в ранна възраст се превръща в основа на целия ни по-нататъшен живот.

Ще изброя елементите на общуването:

  • Внасяме своите тела;
  • Внасяме ценностите си;
  • Внасяме нашите очаквания за дадения момент;
  • Внасяме сетивните си органи: очи, уши, нос, уста и кожа;

Разберем ли, че общуването е нещо, което се научава, при желание ние можем да се захванем да се заловим с променянето му.

Из „Новото човекотворчество“

ОТГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СА ДОСТЪПНИ!

  Ние сме тук, за да ти помогнем!

Адрес

България, София,
ул. "Зайчар" № 159-161

Телефони

   +359 885785222

   +359 882499882

   +359 886193451

© 2020 - 2021 Всички права запазени